Обади ни се:

You are on Furniture Clinic BG

Visit Furniture Clinic USA




Дъбена кожа

 

Процес по обработка на кожата

Дефиниране на кожата по Британски стандарт BS 2780:

„Общ термин за кожа или обвивка в своята оригинална фиброзна структура, с принципно запазена цялост, дъбена с цел предпазване от гниене. Козината или вълната може да е отстранена или запазена. Също така кожата може да се изработи от външната обвивка на животно, която е била разделена на слоеве или сегментирана, било то преди или след дъбене, но ако дъбената кожа или обвивка се разслоява механично, без да е в комбинация със спояващ агент, то тогава се прави на пластове или други форми, които вече не се наричат кожа. Ако кожата има повърхностно покритие, този повърхностен слой, независимо от начина на приложение, не бива да е по-дебел от 0,15 мм.”

Фактическият процес по превръщането на кожата или обвивката в търговска кожа не е просто една елементарна задача, а редица процеси. Тези различни процеси може да се разделят на следните четири части:

  • Щавене и шлезене
  • Дъбене
  • Пост-дъбене
  • Довършителни процеси

Щавене и шлезене

Шлезенето представлява отстраняване на нежелани материали от кожата, като например козина, неструктурни протеини и плът.

Накисване:

Този процес се извършва, за да се отстранят замърсявания и кръв от повърхността на кожата. Обвивките се накисват във вода при 20ºС, за да се избегне свиване, като могат да се добавят перилни препарати с алкални вещества, които спомагат за поемането на водата. Този процес също така овлажнява кожата.

Щавене и варосване:

Кожите отново се накисват в алкални условия, за да се отпусне козината (щавене), да се надуят колагеновите фибри и да се разрушат неструктурните протеини, които биха втвърдили готовия продукт, ако не се отстранят.

Шлезене:

Кожите се измиват за шлезене. Те преминават през специална машина, която отстранява нежеланата плът, свързваща тъкан и сланина.

Цепене:

Кожите вече могат да се разцепят на две. Горният слой се използва най-вече при тапицерии, тъй като съдържа зърнестия мотив или може да се коригира, като се направи релефна шарка. Долният слой се използва за велур или може да се приложи пигмент, за да се превърне в завършен разделящ елемент (най-често използван за гръб или страници на тапицерия).

Окисляване:

Кожата се подготвя за дъбене чрез намаляване на надутите и твърди фибри. Това се извършва, като се отстраняват основите (алкалите) с киселинни съединения, като например амониев хлорид или амониев сулфат.

Изглаждане:

Този процес придава на кожата по-гладка и равна повърхност, като също така е етапът, който прави готовия продукт по-мек и еластичен.

Консервиране:

Този процес се използва, за да се нагласи кожата до готовност за дъбене. Това се извършва, като се въвежда киселина в кожата, за да се понижи нейното pH. Тази смес може да съдържа и сол, за да се редуцира допълнителното надуване.

Дъбене

Това е процесът, с който повечето хора са запознати, и който представлява най-съществената част от обработката на кожата. Помните ли дефиницията на „кожа”? Ако дадена обвивка на животно не е дъбена, тя не се класифицира като кожа.

Целта на дъбенето е да превърне колагеновия протеин на кожата в стабилен материал, който няма да се разложи и ще остане устойчив при условия на нагряване и влага.

Има няколко добри метода за дъбене на кожа, но за тапицерии, само един е основният, за който трябва да знаете – мокро синьо (Wet Blue), още известен като хромирано дъбене. Това е името на кожата, която е била дъбена с хромни соли. Защо? Защото е както мокра, така и синя след дъбенето.

Кожите се обработват в огромни барабани (обикновено тези барабани могат да поберат до 300 кожи наведнъж). Синият цвят в хрома се свързва с колагена в кожата, като го оцветява в синьо. Кожата е напълно дъбена, когато е устойчива на топлина и не се свива при 100ºС. Ползите от този вид дъбене са устойчивост на сила, светлина и топлина. Именно тези качества правят мокрото синьо най-популярният метод за дъбене на тапицерии.

На този етап кожите се изсушават, за да се отстрани влагата. Това се прави чрез прекарване на кожите през машина с филцови подложки, които изстискват влагата.

Пост-дъбене

Неутрализиране:

Към кожата се добавят леки алкали, което я подготвя за последващите химични процеси.

Боядисване:

Това е просто – кожата се боядисва в специални барабани, за да добие цвят. Много популярни са анионните багрила, тъй като те са с отрицателен заряд и затова прилепват добре към хромираните кожи.

Омасляване:

При този процес се използват мазнини и масла, за да се смаже и омекоти фиброзната структура на кожата. Начинът, по който маслата се въвеждат в кожата, обвива всяка фибра. Именно така кожата придобива специфичната си миризма.

Изсушаване:

След това кожата се изсушава. Това може да се направи, като се окачи на кукички или като се разпъне върху плот и се нагрее. Този метод е добре известен, защото може да изсуши кожата само за няколко минути.

Набождане:

Този процес омекотява кожата. Тя се прекарва през серия от резки щифтове, които набиват и огъват кожата, за да я омекотят.

Довършителни процеси

Довършителните процеси включват нанасяне на покритие върху повърхността на кожата, чиито предимства са:

  • Защитната повърхност удължава трайността
  • По-лесна поддръжка и грижа
  • Подобряване на водоустойчивостта
  • Маскиране на дефектите
  • Подчертаване на цвета и подобряване на външния вид

Има три процеса в рамките на довършителните процедури: полиране, нанасяне на гланц и украсяване с релефна шарка. Тези процеси не са задължителни в своята съвкупност, което внася разнообразие във видовете кожи.

Полиране

Ако зърнестата повърхност на кожата е в добро състояние, може да се остави недовършена, което се нарича пълнозърнеста кожа. Но все пак такива кожи с достатъчно добро качество се срещат рядко, за да могат да се класифицират като пълнозърнести и съответно цената им е много висока за подобни тапицерии.

Телешката кожа например може да е надраскана, нахапана и порязана. Всички тези несъвършенства се виждат върху кожата и трябва да се поправят. Пораженията се попълват с помощта на „съединение за поправка на кожи” (еластичен филър), след което кожата се оставя да изсъхне и зърнестата й част се прекарва през машина с абразивен материал, за да полира дефектите. Този тип кожа е известен като коригирана пълнозърнеста кожа.

Полирането на кожата също създава отлична възможност да се полепи пигментът, така че то обслужва повече от една цел.

Нанасяне на гланц

Върху коригираната пълнозърнеста кожа се нанася пигментиран гланц, за да запечата цвета и да придаде на кожата повече здравина и защита – освен това лакът се използва и за да регулира степента на блясък.  

Пигментът може да се нанесе върху кожата по три начина:

  • Да се напръска ръчно чрез пулверизатор.
  • Да се напръска от машина на поточна линия.
  • Да се пресира с валяци. Често се използва комбинация от част 2 (основно покритие) и част 3.

Лаковете се впръскват с машина или на ръка с пулверизатор.

Украсяване с релеф

След нанасянето на гланц върху кожата може да се положи изкуствена зърнеста шарка. Това се прави, като се поставя метален лист, съдържащ зърнестата шарка върху кожата и се пресира върху повърхността под въздействието на натиск и топлина. Или пък кожата се прекарва през валяци с гравиращи шаблони.


НАЗАД КЪМ ВСИЧКО ЗА КОЖАТА